България е отказала да вземе 40 органа за трансплантация от Румъния от 2021 година до момента, предаде БНТ.
Лечебните заведения, които правят такива операции, са отклонили офертите от северната ни съседка. Данните на „Медицински надзор“ показват, че по силата на споразумение, подписано през 2021 година, България е дала на Румъния 25 органа и е взела само 1 – на фона на 823-ма чакащи и малкото донорски ситуации у нас.
През юни тази година Гърция предлага черен дроб през платформата за обмен на органи „Фоедос“. ВМА заявява, че ще го вземе за пациентка в тежко състояние, но по-късно отказват с аргумента, че жената се подобрила. В писмена позиция от болницата обясниха.
„От една страна разстоянието, на което се е намирал донорът – времето за неговото транспортиране до ВМА – надвишава исхемичното време, което е критично и трябва да се действа бързо, защото всяко забавяне увеличава рисковете от увреждане на органа. Освен това, донорът, изпадал в клинична смърт два пъти, с продължителни епизоди на хипотония, което е противопоказание и го прави абсолютно маргинален и неприложим за пациент на такова разстояние и в такова състояние“.
Времето за присаждане на черен дроб е между 6 и 8 часа след вземането, а на сърце – около 4 часа. В болница „Света Екатерина“ през миналата година е трансплантирано сърце, взето от Румъния. Медици летели до Букурещ. Пътуването дотам и обратно отнело около 2 часа.
„Ескплантацията половин час и трансплантацията – около час и нещо. Малко над 4 часа, но успяхме да реализираме тази трансплантация“, обясни проф. Димитър Петков – директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
От „Света Екатерина“ са отказали две сърца от Румъния, защото органите били твърде далеч от София.
„Исхемичното време на сърцето е около 4 часа. След четвъртия час вече рискът за реципиента става изключително голям“, обясни проф. Димитър Петков – директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
Миналата неделя унгарски лекари летяха до Пловдив да вземат сърце, за което у нас не се намери подходящ пациент.
От „Александровска“ болница, където трансплантират бъбреци, твърдят, че не са им предлагани органи от Румъния. От болница „Лозенец“, където присаждат черен дроб и бъбреци, не отговориха на запитването ни. А в някои случаи…
„Ние се обаждаме на потенциалните реципиенти. Те казват: „Ами сега се чувствам добре и отказвам да дойда. Някои от тях казват: „Ами то сърцето е на 58-годишен, аз съм на 28 години. Това е повод също да се откаже“, посочи проф.Димитър Петков – директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
В други случаи подходящ за трансплантация у нас няма заради административни неуредици.
„Регулациите по отношение на нуждаещите се от трансплантации не се осъвременяват. И понякога се получава, че реципиентът, който е подходящ физически и клинично, вече не може да бъде трансплантиран“, коментира Галя Кондева – служебен министър на здравеопазването.
„Те са в тежко състояние, защото никой не им казва, че имат придружаващи, нововъзникнали заболявания, които те да проследяват и лекуват навреме. За да се извърши трансплантация, пациентът трябва да е в перфектното си възможно състояние“, каза Христина Николова – председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
Задължение на 38 болници в страната е да актуализират здравния статус на чакащите за трансплантация. Здравният министър обясни,че имало и други организационни проблеми.
„Това е във връзка с координаторите на местни нива. Някакси по-късно се подават сигнали“, обясни д-р Галя Кондева – служебен министър на здравеопазването.
Христина Николова – председател на Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания
„Координаторите по донорство са последните, които имат вина, защото от тях не зависи нито проследяването на реципиентите, нито грижата. Нито имат възможност голяма да установят мозъчна смърт, когато лечебното заведение няма търговски интерес да обяви такава“.
„Медицински надзор“ планира обучение на координатори по донорство.
Източник: fakti.bg
