Запасите от кръв са ниски по цял свят. Според Световната здравна организация (СЗО) службите за кръводаряване в много страни са изправени пред предизвикателството да осигурят достатъчно количество кръв, като същевременно гарантират нейното качество и безопасност.
40% от общо 118,5 милиона кръводарители по света годишно са от страни с високи доходи, в които живеят едва 16% от световното население. Въпреки това в тези страни все още има постоянна нужда от кръводаряване. Често дори заплащане и атрактивни подаръци не могат да убедят достатъчно хора да дарят кръв. Само в Германия са необходими около 15 000 банки кръв на ден.
За какво се тества дарената кръв?
Всеки, който иска да дари кръв, трябва да е здрав. Целта е да бъде защитен и донорът, и реципиентът. За да се изключи евентуална инфекция, се измерват нивото на хемоглобин и температурата на дарителя – чрез малко убождане на пръста или на ухото.
Кръвта се тества за най-различни антитела, които предпазват от вируси: така трябва да се изключат инфекции например с хепатит, ХИВ, сифилис или парвовирус В19. Накрая лекарите проверяват данните на дарителя, зададени в регистрацията му за кръводаряване, мерят пулса и кръвното му налягане. Ако всичко е в норма, даряването на кръв може да се извърши.
Как може да се улесни даряването на кръв?
Не във всички случаи гореописаната проверка трябва непременно да се извършва от лекари. От 2023 насам тяхното присъствие не е абсолютно необходимо при даряване на кръв в Германия. Според промените в Закона за кръвопреливането, вече е допустимо и използването на телемедицински процедури. Те би трябвало да помогнат при подсигуряване на кръвоснабдяването в регионите с недостиг на специалисти, както при удължаване на работното време на центровете за кръводаряване.
При телемедицинското кръводаряване обучен немедицински персонал извършва кръводаряването, прави проверка на данните, тества кръвта и може да окаже първа помощ при спешни случаи. Лекарят е свързан само чрез видеовръзка. Телемедицинското кръводаряване не е предназначено за донори, които даряват кръв за първи път, а предимно за хора, които даряват кръв редовно. Тази практика среща и критики – например, че лекарите не са в състояние да направят напълно правилна оценка на състоянието на дарителя.
Може ли изкуствената кръв да реши всички проблеми?
Изкуствената кръв също би могла да помогне за решаване на проблема с недостига на дарена кръв – особено за пациенти с редки кръвни групи или специфични несъвместимости. Съществуват общо над 30 различни системи от кръвни групи. Кръвногруповата система AB0 и резус факторът са от решаващо значение за кръвопреливането.
Само кръвната група 0- може да се използва универсално, но донорите с тази кръвна група са много редки. През април 2024 изследователи от Дания и Швеция успяха да преобразуват кръв от групи А и В в кръв от група 0. Това става възможно благодарение на използването на ензими от чревна бактерия. Проучване, проведено през 2019, вече показа, че подобна трансформация е възможна благодарение на ензимите.
Успешно преливане на червени кръвни клетки
Производството на тромбоцити и най-вече на червени кръвни клетки (еритроцити) е много сложно, тъй като тези клетки без ядро трябва да се развият от специални прекурсорни клетки в костния мозък. По-новите подходи са насочени към генетично модифициране на тези прекурсорни клетки, така че те да могат да произвеждат по-големи количества еритроцити.
Първите преливания на изкуствено произведени червени кръвни клетки вече са извършени във Франция и Обединеното кралство. Но само в много малки количества, възлизащи на около 1% от съдържанието на обикновена кръв за кръводаряване. Не са наблюдавани усложнения или странични ефекти. Резултатите бяха обявени за пробив в медицината.
Рискове и проблеми на изкуствената кръв
Разработването на изкуствена кръв не е лишено от рискове. Възможно е да възникнат имунни реакции, ако организмът реагира на чужди ензими или компоненти на изкуствената кръв остро и застраши живота на човека. Трябва също така да се гарантира, че изкуствената кръв действително може да изпълнява всички функции на естествената кръв, например дали може да се адаптира към различните кръвни групи и специфичните изисквания на реципиента.
Като цяло ще минат години, преди изкуствената кръв да бъде налична в достатъчни количества и с необходимата безопасност за широка употреба. Дотогава даряването на кръв ще остане незаменимо за трансфузионната медицина.
Автор: Александър Фройнд
Източник: fakti.bg
" title="