Сърцето, сложен орган, който все още крие много тайни, отдавна се счита за изпълнител на сигнали от мозъка, отговарящ за регулирането на сърдечния ритъм. Но наскоро публикувано проучване в Nature Communications разкрива, че нервната система на сърцето играе далеч по-активна роля, отколкото се смяташе до момента.
„Малкият мозък“ в сърцето
Изследователи от Института Каролинска в Швеция и Колумбийския университет в Ню Йорк представиха нова концепция за вътрешната нервна система на сърцето, наречена интракардиална нервна система. Според тях, тази система не само регулира ритъма на сърцето, но и демонстрира независимост и способности за саморегулация, които доскоро не бяха напълно разбрани.
Традиционното разбиране бе, че сърцето просто следва указанията на мозъка. Новото проучване обаче показва, че сърцето има способността да създава свои собствени ритми и да функционира до голяма степен независимо. Това откритие подчертава ролята на сърцето като орган, който не е изцяло подчинен на мозъка – метафорично, то има свой „малък мозък“.
Екипът изследва сърцето на зебровата рибка – вид, чийто сърдечен строеж и функции са изненадващо подобни на човешките. Фокусът на учените е върху ключова зона, наречена синоатриален плексус (SAP), която играе ролята на пейсмейкър (естествен регулатор на сърдечния ритъм). Там те откриват множество различни неврони, които използват разнообразни невротрансмитери като ацетилхолин, глутамат и серотонин.
Тези неврони демонстрират способност за самостоятелно генериране на ритмични електрически сигнали – процес, който наподобява функционирането на мозъка и гръбначния стълб при координирането на движения като ходене и дишане.
Значение на откритието
Това откритие радикално променя разбирането ни за начина, по който работи сърцето. То вече не се възприема като пасивен изпълнител на мозъчни команди, а като активен участник в поддържането на своя собствен ритъм. Това има сериозни медицински последствия – потенциалът за нови терапии за аритмии и други сърдечни заболявания е огромен.
Разбирането на тази автономна роля на сърцето отваря нови възможности за изследвания и лечение на сърдечни заболявания. Например, специфични терапии, насочени към интракардиалната нервна система, биха могли да подобрят лечението на аритмии и други проблеми, свързани със сърдечния ритъм.
Източник: fakti.bg
