През 2023 година в Германия са регистрирани 214 099 насилствени престъпления – с 8,6% повече, отколкото в предходната година, пише германската обществена телевизия АРД като се позовава на данните на Федералната криминална полицейска служба. В тази връзка АРД пише, че някои рискови фактори могат да увеличат склонността на хората към насилие и подчертава, че на много от тях може да се повлияе.
АРД посочва, че ако едно дете научи, че насилието е начин за справяне с проблемите, то ще го прилага и като възрастен. Ако в детството си сме били физически, емоционално или сексуално насилвани, това може да увеличи склонността ни към насилие – още като деца или по-късно като възрастни. Такива хора се опитват да компенсират всяко лошо нещо с агресия въз основа на механизмите, които са усвоили в детството, се казва още в публикацията на обществената медия.
Ролята на гените
Една от причините за тази повишена склонност към насилие е активирането на определени гени. Учените вече са открили около 40 гена, които са свързани с насилието, продължава АРД. Например генът МАО-А ни прави по-агресивни, когато е по-малко активен, защото в мозъка се разграждат по-малко допамин и норадреналин. Високата концентрация на тези два невротрансмитера в мозъка ни кара да се ядосваме. Генът 5-HTT, който отговаря за преноса на серотонин, също играе роля. Тези, които имат твърде малко от него, реагират по-агресивно и импулсивно.
Въпреки това не е възможно да се предвиди дали някой действително ще стане агресивен след време въз основа на определени гени. Всички научни опити по тази тема досега са били неуспешни. Според изследователите активирането на тези гени, свързани с насилието и различни рискови фактори, например пренебрегване, физически и емоционален тормоз, са решаващи за повишената склонност към насилие. Следователно детство с лоши изживявания благоприятства повишената склонност към насилие, смятат учените.
Какво точно се случва в мозъка?
Хипоталамусът, амигдалата и мозъчната кора са основните мозъчни области, които участват в изблиците на насилие. Ако някой внезапно ни нападне, мозъчната кора е първата, която разпознава това. Тя анализира случващото се и решава колко опасна е ситуацията. При реална опасност се изпраща сигнал на амигдалата, където пък става по-нататъшната обработка на информацията – как да се реагира на опасната ситуация – дали с бягство или с нападение. След това амигдалата предава импулса на хипоталамуса и накрая мозъкът получава команда да атакува, т.е. да стане агресивен. Вегетативната нервна система веднага се активира, за да можем да се борим.
За разлика от това, по време на хладнокръвно планирани актове на насилие се активират определени нервни клетки в мозъка, които гарантират освобождаването на допамин. Този невротрансмитер активира „центъра за възнаграждение“, който казва на мозъка да го направи отново, ако е възможно. Следователно това насилие може да доведе до пристрастяване.
Как можем да предотвратим проявите на насилие?
Ако предпазваме децата си от физическо и емоционално насилие, има голяма вероятност по-късно те да са по-малко агресивни. Други фактори, които обикновено предотвратяват бъдещо агресивно поведение, са възпитаването на ценности у децата и добрите социални контакти. Можете да не отключите собствения си потенциал за насилие, ако например в дадена конфликтна ситуация не се оставяте да бъдете провокирани и вместо това сте сдържани и се опитате да замълчите или просто да излезете от стаята, пише АРД.
Защо не може да има общество без насилие
Чувства като страх, неудовлетвореност и липса на признателност са част от човешкото битие – те са дълбоко вкоренени в нас, но същевременно често предизвикват насилие. Точно затова повечето учени смятат, че общество без насилие е нереалистично. Историята също ни учи, че насилието винаги е съществувало. Някои изследователи дори твърдят, че насилието е основен компонент, който сме наследили от еволюцията. Въпреки това уважението, вежливостта и взаимното разбирателство, от една страна, и ясните закони, правилата, справедливото правораздаване и добрият стандарт на живот, от друга, могат да допринесат за това да има по-малко прояви на насилие, се казва още в публикацията на АРД.
Автори: Анете Колб, Силвейн фон Либе
Източник: fakti.bg
