Имаме проблем със сукралозата. Този изкуствен подсладител, който се съдържа в много храни и напитки, които се рекламират като такива без захар и калории, не се разгражда от организма, а както показва ново проучване, това означава, че той потенциално уврежда микроорганизмите на дъното на водните хранителни вериги.
„Ние не можем да разградим сукралозата, а много микроорганизми също не могат да я разградят, защото тя е наистина твърда молекула, която не се разгражда лесно,“ казва морският биолог Трейси Шафър от Университета на Флорида. „Така че има много въпроси за това как влияе на околната среда и дали е нещо, което може да повлияе на нашите микробни общности.“
Изследователският екип събира проби от сладководен и соленоводен обект в Маринеланд, Флорида, и ги излага на различни концентрации на сукралоза в лабораторията. Измерванията на пробите от цианобактерии и диатомови растения бяха направени в продължение на пет дни, което показа, че изкуственият подсладител явно е оказал влияние.
В сравнение с контролните групи концентрациите на цианобактерии се увеличили в сладководните води, когато били изложени на сукралоза, и се повишили, а след това се сринали в солените води.
Що се отнася до диатомеите, широката тенденция в сладководните и бракичните води е намаляване на популациите след добавянето на сукралоза. Въздействието е било по-забележимо при сладководните експерименти, установяват изследователите.
„Съществува вероятност сладководните съобщества да приемат сукралозата за хранително вещество, за захар, която могат да използват като храна,“ казва химикът Амелия Уестморланд от Университета на Флорида.
Въпреки че това изследване не навлиза в подробности по отношение на това какви биха могли да бъдат дългосрочните ефекти, очевидно е, че много добре балансираните природни екосистеми биха могли да бъдат нарушени в зависимост от това колко сукралоза преминава през пречистването на отпадъчните води и попада в околната среда.
В случая с диатомеите съществува риск популациите им да бъдат напълно унищожени. Диатомеите са едни от основните първични производители в океана и жизненоважни регулатори на въглеродния и кислородния цикъл. Намаляването им може да окаже значително въздействие върху цялата хранителна верига от дъното нагоре.
При цианобактериите те биха могли да завладеят всичко останало в микробното съобщество. Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се разгледа по-отблизо какво потенциално може да се случи.
Изкуствените подсладители като сукралозата се смятат за безопасни в стандартни дози в храните и напитките, въпреки че някои изследвания показват, че те могат да повлияят на чревните бактерии и дори да увредят ДНК в клетките.
Както и по отношение на въздействието върху естествените екосистеми, учените работят за получаване на резултати в по-дългосрочен план. Може да се окаже, че намаляването на приема на захар и изкуствени подсладители е най-доброто както за нас, така и за планетата като цяло.
„Смятам, че това проучване е добра първа стъпка в началото на разглеждането на това как сукралозата може да повлияе на нашите водни общности и се надявам, че то ще даде тласък на повече изследвания напред,“ казва Шафер.
Изследването е публикувано в Environmental Monitoring and Assessment.
Източник: fakti.bg
