Вегетарианската диета не е универсално подходяща за всички хора, пише изданието „Медикъл експрес“, позовавайки се на научно изследване, проведено от екип от университета в Джорджия, САЩ.
За много пациенти вегетарианството носи ползи за здравето – понижен холестерол, намаляване на рисковете от развитие на сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2. За други обаче то не е подходящо, пише БТА.
Изследването е публикувано в сп. „ПЛОС джeнетикс“. То разглежда генетичните разлики, които определят отговора на всеки организъм към дадена храна и към потенциалните заболявания, свързани с диетата.
Д-р Майкъл Франсис, който е водещ автор на изследването и е спазвал вегетарианска диета в тийнейджърските и младежките си години, казва, че персоналният хранителен режим е начинът да се оптимизира здравето на хората на индивидуално ниво. Самият той вече яде месо.
Екипът е анализирал данни на 150 000 души и е идентифицирал 2300 от тях, които следват строга вегетарианска диета. Целта е била да се намери връзката между гените и ползите за здравето.
Повечето вегетарианци имат ниски нива на общия холестерол, LDL и HDL. Това е от полза за сърцето. Вегетарианците имат и по-ниски нива на витамин D в организма и високи нива на триглицеридите в сравнение с невегетарианците. Витамин D е важен за здравината на костите и за функциите на имунната система. Високите нива на триглицеридите увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.
При специфичните генетични варианти, включително MMAA гена, свързан с калциевия метаболизъм, има различни здравни отговори на хранителните режими, гласят резултатите от изследването.
Повечето вегетарианци имат ниски нива на калций, което може да доведе до проблеми със състоянието на костите и зъбите. Високите нива на калций обаче също имат негативен здравен ефект – проблеми с бъбреците и риск от развитие на сърдечносъдови заболявания.
Голяма част от вегетарианците имат ниски нива на тестостерон, но съществува и малка група, чийто генетичен вариант води до завишени нива на тестостерона.
Освен хормоналните нива и обмяната, съществува и трети компонент в генетичния отговор на организма на храненето – бъбреците, тяхното функциониране и нива на филтрация. Уточняването на генетичните разлики между хората ще спомогне за разработване на диета според индивидуалните нужди на всеки, казва д-р Франсис.
Източник: fakti.bg
