Коклюшът е заболяване, което медицината познава много добре. За него не се правят догадки и терапии в движение, както беше за КОВИД-19. Така, че паралел между двете заболявания не бива да се прави. Лошата слава на магарешката кашлица (народното име на коклюша) идва от доантибиотичната епоха, когато то често е протичало тежко и с фатален изход особено сред малките деца. Това се е дължало на факта, че медицината не е разполагала с адекватно лечение на причинителя на болестта. За щастие днес не е така.
Бактерията причинител на магарешката кашлица е открита през 1905г. от французите Жюл Боре и Октав Женгу. Кръщават я Bordetella pertussis. Те са и автори на първата ваксина за това заболяване.
През първата половина на 20 век единственото адекватно поведение срещу коклюшът е била единствено имунизацията. Нещата се променят след откриването и въвеждането на антибиотиците в средата на 20 век.
В момента коклюшът е лечимо заболяване с ясна генеза. Както при почти всички заболявания причинени от бактериални или вирусни причинители трябва да се има предвид, че малките деца, децата с нарушение в имунната система, както и хората без имунизация вероятно ще изкарат болестта по-тежко.
От коклюш могат да се разболеят и възрастните, но това са по-редки случаи.
Заразяването може да се дължи на отслабен или компрометиран имунитет, както и на отслабена имунна памет. Трябва да се има предвид, че имунитетът дори при прекаран коклюш не е доживотен, а с времето отслабва. Разбира се, това се случва в рамките на 10 и повече години.
Първите симптоми на коклюша приличат на симптомите на повечето инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища – температура (тук е добре да се отбележи, че при коклюша не се наблюдават особено високи стойности. Температурата е по-скоро умерено повишена.), кашлица, болки в гърлото, отпадналост.
Тъй като подобни заболявания ни съпътстват постоянно, често не им обръщаме внимание и реагираме по изпитана рецепта – сиропи за гърло, препарати, които свалят температурата. Въобще лекуваме симптомите и чакаме настинката да си „отиде от само себе си“
Клиничната картина на коклюш се разгръща чак след седмица-две. Тогава се вижда, че кашлицата не отминава, и дори се засилва. От суха не преминава във влажна (кашлица, която позволява да се отхрачва). Пристъпите на кашляне са дълги и не позволяват да се диша нормално. Това е причина за посиняване на устните и езика. Понякога се наблюдава и разкъсване на юздичката под езика, което е причинено от постоянните напъни, които измъчват пациента.
Добре е да се има предвид, че коклюшът е заболяване, което се пренася по въздушно-капков път. Тоест, за заразяване от коклюш е необходим контакт с болен, който да е във фаза на заболяването, в което отделя бактерии.
Инкубационният период (времето между заразяването и първите клинични симптоми) е около десетина дни, като в редки случаи може да достигне до двадесет. Това зависи от състоянието на организма както и от спецификите на самата бактерия. Човек е заразоносител до около месец-месец и половина от началото на първите симптоми.
Най-податливи на коклюш за новородените. Затова е необходимо да се внимава в първите месеци след раждането.
Ако вашето бебе започне да кашля е добре да не чакате да му мине от само себе си и да посетите педиатър. Дори и да се окаже, че детето ви е болно от коклюш не се отчайвайте и не се поддавайте на паника. Вероятността всичко да завърши благополучно е огромна.
Ако в ежедневието ви вие или ваш близък се сблъскате с болен от коклюш запазете спокойствие. Това, че сте били в контакт с болен не значи, че задължително ще се заразите и разболеете. Имайте предвид, че бактерията причинител на коклюша може да оцелее извън човек на стайна температура около половин час. По-скоро бъдете бдителен и при някакви начални симптоми се консултирайте с лекар. Обяснете му за вашите опасения и не го оставяйте да се досети сам за всичко. Нямата представа това колко може да ви помогне. Така максимално ще избегнете вариант усложнения от магарешката кашлица. Помнете, коклюшът е лечимо заболяване, но това не значи, че трябва да се неглижира.
Основното лечение е с антибиотици. Симптомите като температура, дразнене в гърлото, главоболие се лекуват съответно с антипиретици, сиропи за кашлица и аналгетици.
Лечението е добре да се осъществява в болнична среда или под строг контрол на лекуващ лекар. Самолечението е грешка, която не бива да допускате. Без лекарски надзор е възможно да се стигне до някое от най-честите усложнения- бронхопневмония или проблеми с нервната система.
Не се паникьосвайте, ако детето ви се разкашля. Дори в момент на повишен медиен интерес към това заболяване, вероятността то да е болно точно от коклюш е малка. Ако имате притеснения можете да направите специализирани тестове, но е вариант и да изчакате няколко дни за да можете вие и вашия лекар да прецените хода на заболяването. Така или иначе всички сме имунизирани срещу коклюш и вероятността на се развие епидемия е нищожна.
Бъдете внимателни, но не и уплашени.
И най-вече бъдете здрави.
Източник: fakti.bg
