Преди прилагането на имунизационните програми, коклюшът е бил широко разпространен сред детската популация, като протичането му е било тежко и с усложнения, свързани основно с респираторната система. Проучвания върху серологичното разпространение при предимно неваксинирани показват, че почти всички деца (95%) се заразяват с коклюш до 19-годишна възраст.
Настоящите оценки за продължителността на придобития от инфекция имунитет варират от 7-10 години до 20 години, според различни проучвания. Тези съществени разлики в резултатите могат да се обяснят и с различните нива на циркулиращи щамове Bordetella pertussis, както и системите за наблюдение и използваните дефиниции на случаите, поради важността на субективния фактор.
Има много ограничения в нашето разбиране за продължителността на имунитета както след естествено придобиване на имунитет, така и след ваксинация. Не съществува ясен серологичен маркер за защитен имунитет срещу коклюш. До 2 години след инфекцията или след ваксинацията, независимо с целоклетъчна или ацелуларна ваксина, антителата могат да бъдат в ниски референтни граници, а в същото време да осигуряват добра имунна защита. Това обяснява защо само хуморалният имунитет не може да бъде достатъчно предиктивен фактор, а значение има и клетъчният такъв.
Не е възможно да бъде контролирано нивото на заболяемост поради немалкия процент на асимптоматични случаи, пише puls.bg. Безсимптомното протичане води до повишаване нивото на защита при неимунни, като при тях сероконверсията може да се обвърже с имунитет от ваксина. Поради което се затруднява реалното определяне на продължителността на защита.
Въпреки ограниченията при измерването на устойчивостта на имунитета към коклюш след прекарана инфекция или ваксинация, едно е ясно със сигурност и това е, че защитните антитела не са за цял живот. Но дори и редуцирани в значителна степен – при контакт с болен те могат значително да се покачат – касае се за т. нар. проепидемичване.
Продължителността на имунитета след двата вида ваксини – варира в границите на 4 до 12 години.
При изследване на животински модели и при проучвания в човешката популация се наблюдава индуциране на антителен отговор от класовете IgG и IgA. Секреторният IgA се открива в секретите на лигавиците преди откриването на IgG в серума, което предполага важността му за контрола на инфекцията с бордетела.
Специфичните антитела се предават чрез плацентата и кърмата, но твърде бързо спада нивото им, в случай че след раждането майката не кърми. Според различни статистики от 2 до 6 месеца защитните антитела значително се редуцират и не представляват бариера за инфектиране на новороденото.
Имунната защита срещу Bordetella pertussis е многофакторна, медиирана от хуморални и клетъчни отговори. Имунните отговори Th 1/Th 17, които водят до бактериално изчистване и осигуряват дълготраен отговор на имунната памет, се индуцират след естествена инфекция или ваксинация с цялоклетъчна ваксина срещу коклюш. Ацелуларните коклюшни ваксини изкривяват имунния отговор към Th2 отговорите. По този начин се осигурява защита от заболяване, но е затруднена успеваемостта срещу бактериална колонизация на горните дихателни пътища или предаване на неимунни.
Източник: fakti.bg
