От сайта на Здравното ни министерство „Плюс мен“ обясняват подробно какво представлява заболяването морбили, как да го открием, опасно ли е, какви са превенциите и лечението.
Какво представлява заболяването и кой го причинява?
Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен кожен обрив и често настъпващи усложнения.
Причинител на заболяването е морбилният вирус – Morbillivirus morbillorum.
Стайна температура и пряка слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано състояние той запазва инфекциозната си активност от няколко месеца до няколко години.
Как се предава?
Морбилният вирус се отделя във въздуха при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Обикновено заразяването с морбили се осъществява при близък, непосредствен контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити помещения, транспортни средства, училища. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Как се открива?
Диагнозата на морбили се поставя на база клинично протичане на заболяването, на епидемиологични данни за имунизационно състояние (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили.
За потвърждаване на диагнозата се използва доказване на специфични антитела, изолиране на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е от 11 до 21 дни, средно 12-14 дни.
Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от обичайното лечение кашлица и температура, достигаща до 38,5 – 39 ⁰С.
Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. След кратко понижение или нормализиране температурата отново се повишава до 39 – 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като първоначално обхваща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния кош. След това ангажира тялото и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта.
До какви последствия може да доведе?
– Най-честите усложнения след преболедуване на морбили са:
– ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;
– диария;
– пневмония – основна причина за смърт от морбили;
– енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
– подостър склерозиращ паненцефалит – много рядко усложнение, водещо до смърт.
– 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения;
– След преболедуване е характерна продължителна обща слабост, безсилие, повишена уморяемост.
Морбили е една от най-заразните болести. При липсата на масова ваксинация около 95% от населението ще бъде заразено с морбилния вирус до 15 годишна възраст. Имунизация срещу морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни.
Обхващането на всички деца с две дози ваксина срещу морбили трябва да е стандарт на всички национални имунизационни календари.
За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксина в страната.
В България задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 годиниот живота на детето с ваксина MMRVaxPro.
Периодично, поради натрупване на неимунизирано население, в страната се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели.
През 2009-2011 г. в страната е регистрирана епидемия от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 починали (20 от които деца).
Ако 1000 души заболеят от морбили, 1 или 2 от тях ще умрат; 50 ще развият инфекция на ухото; 40 ще развият пневмония или бронхит; 5 ще развият конвулсии; 1 ще развие енцефалит (възпаление на мозъка). 1 на 8 000 заболели деца до 2-годишна възраст ще развият подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е винаги смъртоносен. 1 на 6 000 заболели ще има проблеми с кръвосъсирването.
Ако 1000 души се ваксинират срещу морбили, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще развият обрив 6 до 10 дни след ваксинация (който не е заразен); 1 на 22 000 ваксинирани лица ще проявят временни проблеми с кръвосъсирването; 1 на 10 милиона ваксинирани лица ще развие енцефалит.
Източник: fakti.bg
