Историята на соевия сос е дълга и богата. Тя започва преди повече от 2000 г. в Китай, където сосът е създаден с цел да консервира храната и да ѝ придаде вкус, особено тъй като солта по това време е била скъпа и достъпна само за богатите. През 7-и век соевият сос е въведен в Япония, където също става изключително популярен, пише puls.bg. По-късно се разпространява и в други региони като Югоизточна Азия, преди да стигне до глобална популярност.
Относно процеса на приготвяне, традиционният метод включва накисване на соеви зърна във вода за няколко часа, след което се варят на пара. Пшеницата се пече, смила се на брашно и след това се смесва с варени соеви зърна. За да се активират ферментите и да се започне процесът на ферментация, към сместа се добавят гъбични спори, обикновено Aspergillus coryza, A. sojae и A. tamarii. След това сместа се оставя да ферментира за около три дни, преди да се отцеди и да се получи крайният продукт – соевият сос.
Ферментацията е следващата важна стъпка в производството на соев сос. В този процес се добавя саламура, която позволява на соевите зърна да ферментират. Продължителността на ферментацията може да варира от един месец до няколко години, в зависимост от желания вкус и качество на соевия сос. За някои висококачествени сосове като двойно ферментирания соев сос (saishikomi shoyu), се добавя сурова смес от соев сос, която допълнително усилва вкуса. След ферментацията сместа се пресова, за да се отдели течността от твърдите вещества. Тя се нагрява, за да се пастьоризира, което помага да се отстранят плесените и дрождите, и след това се опакова.
Има и метод на киселинна хидролиза, който е по-бърз и отнема само няколко дни. Този метод използва соеви зърна без масло, пшеничен глутен и солна киселина. Сместа се нагрява за период от 20 до 35 часа, за да се разградят протеините. Някои соеви сосове са комбинация от традиционния метод на варене и киселинна хидролиза, което ги прави по-евтини, но по-малко вкусни. Обаче, като цяло, по-дългото време за варене обикновено означава по-добър вкус. Соевият сос е със сравнително ниско съдържание на натрий.
Само една супена лъжица соев сос съдържа около 40% от дневните препоръчителни 2300 милиграма натрий. Солта е необходим хранителен компонент за тялото, но по-голямото количество може да доведе до повишено кръвно налягане и сериозни сърдечни проблеми. Когато се използва в разумни количества, соевият сос може да добави вкус и аромат на храната, като същевременно предоставя някои от ползите на изофлавоните, които се считат за полезни за здравето, като намаляване симптомите на менопауза и подобряване на холестерола. За да се използват максимално ползите от соевия сос, е важно да се консумира умерено и да се включва в разнообразни диети.
Източник: fakti.bg
