Инконтиненцията е състояние, при което има загуба на контрол върху уринирането. Това може да бъде резултат от различни фактори, включително, но не само, увреждания на мускулите, нервните разстройства, увреждане на мозъка или гръбначния стълб, възрастови промени, инфекции на пикочните пътища и други здравословни проблеми.
Инконтиненцията може да се раздели на няколко основни типа, всеки от които има свои специфични причини и симптоми:
Стресова инконтиненция: Това е най-често срещаният тип, който възниква при натоварвания като кашляне, кихане, смеене или упражнения. Натискът върху пикочния мехур в тези моменти може да доведе до неволно изтичане на урина.
Инконтиненция при належащо уриниране (неотложна инконтиненция): Характеризира се с неотложна нужда от уриниране, която е трудна за контрол. Може да бъде причинена от инфекции на пикочните пътища, неврологични заболявания или диабет;
Смесена инконтиненция: Комбинация от стресова и неотложна инконтиненция. Пациентите изпитват симптоми и на двата типа;
Преливна инконтиненция: Възниква, когато пикочният мехур е постоянно препълнен с урина, което води до неволно изтичане. Този тип може да бъде причинен от уретрална блокада или нервно увреждане, което води до недостатъчно стимулиране на пикочния мехур;
Функционална инконтиненция: Наблюдава се при хора с физически или ментални ограничения, които им пречат да стигнат до тоалетната навреме;
Инконтиненция поради непостоянен поток: Характеризира се с чести или постоянни капенета на урина поради непълно изпразване на пикочния мехур.
Инконтиненция след операция или радиация: Може да възникне след хирургични интервенции или лечение с радиация, засягащи пикочните пътища или тазовата област.
Симптоми
Симптомите на инконтиненция варират в зависимост от типа и тежестта на състоянието, но могат да включват:
Неволно изтичане на урина при кашляне, смях, кихане или упражнения (натоварване);
Неотложност за уриниране, която е трудно да се контролира;
Чести посещения на тоалетната през нощта;
Уринарна инконтиненция при пълен пикочен мехур.
Важно е да се идентифицира точният тип инконтиненция, за да се определи най-подходящият план за лечение. Това обикновено включва медицинска оценка, включително анамнеза, физически преглед и изследвания.
Лечение
Лечението на инконтиненцията зависи от причините за състоянието и може да включва:
Медикаменти:
Предписват се лекарства за управление на симптомите;
Физиотерапия:
Упражненията за укрепване на тазовото дъно могат да помогнат в някои случаи;
Хирургия:
В някои случаи може да се наложи оперативна намеса за коригиране на проблема;
Промени в начина на живот:
Регулиране на приема на течности, диетични промени и управление на теглото могат да помогнат.
При неволно изпускане на урина (уринна инконтиненция), първоначалните мерки за управление и лечение обикновено са консервативни и имат за цел да подобрят симптомите без необходимост от медикаментозно лечение или хирургия.
Ето няколко стъпки, които често се предприемат:
Упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно (Упражнения на Кегел): Тези упражнения помагат за укрепване на мускулите, които поддържат пикочния мехур и уретрата. По-силните мускули на тазовото дъно могат да помогнат за предотвратяване на неволно изтичане на урина.
Промени в начина на живот и диетата: Намаляване на приема на кофеин и алкохол, които могат да дразнят пикочния мехур, както и избягване на течности преди лягане, могат да помогнат за намаляване на симптомите. Освен това, регулиране на теглото може да намали натиска върху пикочния мехур.
Режим на уриниране: Трениране на пикочния мехур с помощта на график за уриниране може да помогне в някои случаи. Това означава уриниране по график, за да се обучи пикочният мехур да задържа урина за по-дълги периоди.
Регулиране на приема на течности: Макар и да не е добра идея напълно да се ограничава приемът на течности, регулирането на количеството и времето на тяхното пиене може да помогне за контрол на симптомите на инконтиненция.
Дневник за уриниране: Воденето на дневник, в който да се записва честотата на уриниране и епизодите на инконтиненция, може да помогне на лекаря да разбере по-добре състоянието и да препоръча подходящо лечение.
Медикаменти: В някои случаи, особено при неотложна инконтиненция, могат да бъдат предписани медикаменти за релаксиране на пикочния мехур и намаляване на честотата на уриниране.
Подпомагащи устройства: В някои случаи могат да се използват устройства като уретрални тампони или песари за подпомагане на контрола на инконтиненцията.
Тези първоначални мерки могат да бъдат много ефективни за подобряване на симптомите на лека до умерена инконтиненция. Въпреки това, важно е да се консултирате със здравен специалист за точна диагноза и персонализиран план за лечение, ако симптомите продължават или се влошават.
Народни методи за лечение
Някои хора постигат облекчение с помощта на народни методи, въпреки че е важно да се консултирате с медицински специалист преди да приложите каквито и да било такива методи:
Билкови средства: Някои билки се смятат за полезни за укрепване на пикочния мехур и подобряване на контрола върху уринирането, но тяхната ефикасност не е научно доказана. Прилагат се отвари от живовляк, хвощ, див копър или канела, към които може да се добави и мед;
Топли вани: Редовните топли вани могат да помогнат за намаляване на симптомите на инконтиненцията, като релаксират мускулите на таза.
Управлението на дискомфорта от намокряне при инконтиненция изисква комбиниран подход, който включва както медицински, така и практически стратегии за намаляване на въздействието на състоянието в ежедневието.
Ето няколко ключови мерки, които могат да помогнат:
Използване на абсорбиращи продукти: Съвременните абсорбиращи продукти като превръзки, пелени за възрастни и специализирани панталони са така направени, че да поемат урината и да поддържат кожата суха. Тези продукти могат значително да намалят дискомфорта и да предотвратят раздразнения на кожата. Редовната смяна на абсорбиращите продукти помага за предотвратяване на протичане и поддържане на сухота и комфорт;
Поддържане на хигиената: Редовното и внимателно почистване на засегнатата област с меки почистващи продукти може да помогне за предотвратяване на инфекции и раздразнения;
Използване на защитни кремове и мехлеми: Защитни кремове и мехлеми могат да предпазят кожата от влага и да намалят риска от раздразнения и обриви;
Избор на подходящо бельо: Леко, дишащо и бързосъхнещо бельо може да помогне за намаляване на дискомфорта от влагата. Също така, облеклото, което е лесно за смяна, може да облекчи управлението на инконтиненцията, когато сте извън дома;
Регулиране на приема на течности: Въпреки че не трябва да ограничавате течностите до степен, която може да ви дехидратира, умереното и стратегическо консумиране на течности може да помогне за управление на инконтиненцията.
Прилагането на тези стратегии може значително да подобри качеството на живот на хората с уринна инконтиненция и да намали дискомфорта и социалното неудобство, свързано със състоянието.
Източник: fakti.bg
