Д-р Анелия Симеонова: Важно е как спим, а не колко

Д-р Анелия Симеонова, невролог и специалист по медицина на съня от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, в интервю за предаването „Здравето на фокус“ на Радио „Фокус“

Д-р Симеонова, защо е важен сънят? Как той влияе на здравето и общото ни състояние? 

Първо, да изкажа адмирации, че обръщате внимание на много нашумяла през последните години тема, която е и клон на Медицината на съня.

Качеството на съня е много важно. През последните години се обръща най-голямо внимание на информираността на пациентите, които имат такива проблеми. Все повече те се обръщат към нас. Сънят действително подсигурява качество на живот – физическо, психическо и социално. И затова е необходимо всеки един от нас да има качествен сън, което разбира се, не означава само продължителност на съня. Много от хората смятат, че ако спят 10 часа на ден, това е качествен сън – не. Говорим за правилно структуриран сън. 

Кои са факторите, които влияят върху качеството на съня? 

В международната класификация на болестите „Медицината на съня“ има специално място. Има над 85 нарушения на съня, които основно можем да ги разделим в 3-4 групи. Частта на хората, които страдат от безсъние, е много голяма група. Те трудно заспиват и трудно поддържат съня си – събуждат се многократно през нощта. Факторите, които влияят върху това, са множество. Най-често при нас идват пациенти, които са пренатоварени, тревожни са, в състояние на дистрес, което рефлектира върху качеството на съня. Това е една от най-честите причини. Разбира се, пациенти, които работят на нощни смени, нерядко имат нарушения, свързани със съня. Употребата на определени медикаменти също води до промени на съня. 

Вие казахте, че нарушенията на съня са над 85.

Има ли човек, който да не е засегнат от някакъв вид нарушение на съня, от какво най-вече зависи здравият и спокоен сън? 

От правилния режим на сън. Международната здравна световна организация “Медицина на съня“ е изготвила т.нар. хигиенни мерки, хигиенни правила за добър сън. И това е направено въз основа на много практически наблюдения. Правилният режим на сън и бодърстване е много важен за хигиената на съня, която изисква лягане в един и същи час. Не трябва да се консумират тонизиращи напитки и да се упражнява физическа активност след 18.00 ч. Препоръчителен е ранният прием на храна, както и да не се използват каквито и да било дигитални устройства. Човек ляга, за да спи, а не за да се приспи с телефон, телевизор и всякакъв вид стимулираща техника. Важно е също така помещението да бъде с добра температура. Стаята, в която човек спи, да се използва само за сън. Това са една малка част от хигиенните мерки и ако човек ги спазва, те гарантират добър и качествен сън и разбира се, добро качество на живот. 

От колко сън се нуждаем? Защо на някои хора им стигат 4-5 часа сън, пък бебетата спят по 16 часа. И всъщност, това усещане, че 4-5 часа сън в денонощието са ни достатъчни, не крие ли рискове в дългосрочен план? 

Нормите за нормална продължителност на съня варират според възрастовите граници. Вие сама казахте, че едно новородено прекарва по-голямата част от деня си в сън. Бабите и дядовците имат нужда от 5 до 6 часа сън, така че нормите са според възрастта. Но аз пак искам да повторя, че много важно е човек да има качествен сън, не толкова продължителността е важна. При нас идват пациенти, които спят по 15 часа на ден, и въпреки това имат лошо качество на ежедневието и на живота. Има такива, които спят 6-7 часа и това им е достатъчно. Знаете, че хората се делят на сови и чучулиги. Совите лягат по-късно и стават по-късно.Чучулигите лягат в по-ранните часове на денонощието 20.00-20.30 ч. и са по-ранобудни. Това е въпрос на биоритъм. Но действително някои хора имат нужда от по-малко сън и такива, които са по-поспаливи, казано на обикновен език, което е във връзка с техния биоритъм, Но все пак, часовете сън трябва да съответстват на характерната за възрастовата група продължителност на съня и пак повтарям да има добра структура на съня. 

Вярно ли е, че най-ползотворният сън е в часовете между  22.00 и 24.00 ч. преди полунощ. Тоест, ако си легнем около 22.00 ч. до 06.00 ч. сутринта ще имаме здрав сън. Но ако след полунощ заспиваме, тогава дори и да спим до 10.00 ч. сутринта, сънят ни няма да е толкова добър и качествен? 

Това не е съвсем така. За да бъде добър и качествен сънят, както казахме вече, той трябва да има определена продължителност и определена структура. Има фази на съня. Първа фаза, в която човек се унася и заспива, втора, трета и дълбок сън – времето, в което сънуваме. Това са определени цикли, които са с характерна продължителност за различните възрастови групи. Така че, не може да се каже, че хората, които лягат в по-късните вечерни часове – 23.30 – 24.00 ч., имат по-нездрав сън, отколкото тези, които си лягат в 21.00-22.00 ч. Това е въпрос на биоритъм. Изискването е сънят да бъде с определена продължителност и добра структура.  

В нашата лаборатория правим полисомнографско изследване, което е най-обширното в областта на медицината на съня. То показва точно структурата на съня на пациента. При хората, които са с нарушение в съня, каквото и да е то – трудно заспиване, събуждания през нощта, сутрешна умора, именно това виждаме, каква е тяхната структура, каква продължителност имат отделните стадии. По това преценяваме какво е тяхното нарушение. Това, което може да се каже със сигурност, е, че дневният сън не е еквивалент на нощния. Затова при хора, които имат някакъв вид нарушение на съня, едно от правилата е да бъдат лишени от дневен сън. Много от хората, които не могат да спят през нощта, лягат на обяд и спят 2 часа, което рефлектира върху следващия нощен сън. Така че, това е също едно от правилата за хигиена на съня – рестрикция на дневния сън при хора, които имат нарушение при нощния сън. 

Може ли да се направи градация – кое е по-важно за тялото – храната или сънят? 

Не бих могла да кажа, но при всички положения лишенията не бива да бъдат крайни. Прекаляването с храна води до наднормено тегло, което е също рисков фактор за лошо качество на живот по ред причини – медицински, физически, социални, както и продължителното нарушение на съня има същите последствия. И с двете не бива да се прекалява нито в едната, нито в другата

Много разпространена е т.нар. сънна апнея. Какво се случва с тялото ни по време на сън? 

Сънната апнея е едно от честите нарушения на съня. Това е дихателно нарушение, при което се отпуска мускулатурата на горните дихателни пътища и пациентът спира да диша по време на сън, с последващо продишване. Обикновено това са млади мъже с наднормено тегло, все повече се среща и при жените. Техният партньор по легло казва, че пациентът спира да диша и прохърква зловещо. Сутрин тези хора се събуждат по-уморени, отколкото, когато са си легнали и имат повишена дневна сънливост. Те заспиват при необичайни ситуации – работа на компютър, шофиране, седене в задръстване. Смята се, че 16% от катастрофите, които стават  са в резултат на кратки заспивания при пациенти със сънна апнея. Рисков фактор е за множество заболявания – ритъмни сърдечни нарушения, мозъчен инсулт, мозъчен инфаркт, захарен диабет, наднормено тегло. И ред други усложнения, както и по-краткосрочни – липса на концентрация, липса на настроение, раздразнителност, нарушения на паметта, наднорменото тегло. Това е абсолютно коригируемо нарушение на съня. 

За колко време спира дишането? 

Фазите са различни. Ние сме имали пациенти, които спират да дишат по 1-2 минути. В тези случаи пада насищането на кръвта с кислород, мозъкът и всички процеси на обмяната се ръководят от кислородната консумация, това води до недостиг на кислород към мозъка и други органи и системи, до промяна на метаболизма. Това води до качване на килограми и сънливост. Нелекуваната апнея има и дългосрочни  последствия – мозъчен инсулт, захарен диабет и други. 

Но лечение за това състояние има, медицината е готова да отговори, ако някой потърси помощ? 

Има, да. Все повече пациенти се обръщат към нас, прави се изследване в Сънната лаборатория, което показва тежестта на синдрома. Регистрират се множество показатели, един от които е дишането по време на сън, насищането на кръвта с кислород.  И лечението е с така наречените СРАР апарати, които подават въздух под налягане и предотвратяват този симптом. Когато пациентът се диагностицира и започне да се лекува, той 100% няма това нарушение на съня. 

Към какъв специалист трябва да се обърне човек, който има такова нарушение? 

Към специалист по медицина на съня. 

Какво представлява така нареченият синдром на неспокойните крака, какви групи от хора засяга? 

Това е едно много интересно двигателно нарушение по време на сън, което се изразява с това, че пациентите идват при нас с оплаквания от неспокойствие в краката вечер. Когато си легнат, имат най-различни странни усещания, обикновено в долните крайници – мравучкане, изтръпване, скубане, дърпане, съклет, както някои го наричат, което ги кара да раздвижат долните крайници, за да отзвучи това усещане. Разбира се, това нарушава техния нормален сън и нормална структура на съня. Тези оплаквания може да се появят и през деня при продължително статично положение.

Примерно шофиране на дълго разстояние, возене с кола, посещение на театрална постановка, когато човек седи 2 часа на едно място и не движи краката си. Абсолютно лечимо заболяване е, диагностицира се също с политомна графия. Болестта може да има идиопатична форма, тоест причината е генетична. Рискови фактори са и множество заболявания на вътрешните органи и системи, които увреждат средните нерви – захарен диабет, провеждане на терапия, свързана със злокачествено заболяване, самите злокачествени заболявания, бъбречната недостатъчност, ставни проблеми. Голяма част от бъдещите майки също развиват синдром на неспокойните крака по време на бременността. 

Чували сме за така наречените сомнамбули. С какво се свързва това отклонение, защо се случва? 

Сомнамбулизмът, както и говоренето по време на сън, са така наречените поведенчески разстройства на съня, които се случват в дълбоките фази на съня. Когато изследваме такива пациенти, виждаме, че тези нарушения, според структурата на съня, се случват именно в тази фаза. Обикновено те се появяват в детска възраст, понякога изчезват, понякога се появяват в по-късна възраст. Това също е много интересно нарушение на съня, което трябва да бъде диагностицирано и да бъде правилно лекувано, според това колко често се случва и колко влошава качеството на съня и на живот. 

Това са хора, които стават в съня си, движат се. Спят ли през това време, с отворени очи ли са? По филмите виждаме различни интерпретации, но в действителност как е? 

В действителност те могат да бъдат с отворени очи, могат да се движат, могат да извършват най-различни дейности, да се обличат, да отиват да пият вода, да се хранят. Сутринта нямат спомен за това нещо. Техният партньор по легло обикновено разказва, прави филмче, когато доведе близкия си на преглед, за да можем да видим действително какво прави той по време на сън. 

Какво е адекватното поведение на човека, който наблюдава този тип разстройство на съня. Трябва ли да събуди човека, който се движи по време на сън и извършва определени дейности? 

Когато го забележат за първи път, близките се страхуват, започват да ги будят, да ги блъскат.  В други случаи, ги оставят да си извършат обичайното действие и отново да си легнат и да продължат съня си в леглото. Не е правилно да се будят, но разбира се трябва да бъдат внимателни. Имали сме пациенти, които отварят балконски врати. Това може да доведе до самонараняване. Има и поведенчески промени по време на сън, при които спящите, абсолютно неосъзнато, проявяват агресия върху своите близки – удари и по-грубо поведение. Така че, хубаво е да бъдат наблюдавани от техните близки. Разбира се, трябва да се направи диференциална диагноза, защото има и други заболявания, които могат да протекат с подобни отклонения. Не е толкова лесна диагнозата, но както ние лекарите казваме, обикновено пациентът си идва с диагнозата. 

Всички ние сме сънували, независимо от това дали страдаме от безсъние или не. И често пъти се събуждаме уморени, изтощени, защото сме преживели всички емоции, които са съпътствали съня ни. Има ли медицината отговор защо и как сънуваме? 

Има институти, които се занимават с проучванията на съня. Да, сънуването се случва в дълбоките фази на съня. И колкото човек спи по-неспокойно, тоест има напрегнат, тревожен, стресиран ден, толкова неговите сънища могат да бъдат по-цветни, по-кошмарни, което води до сутрешна умора.

Пак се връщам на качеството на съня. Действително, сънят е живот, качественият сън води до качествено ежедневие във всяко отношение – социално, семейно, професионално, физическо, психическо и затова е много важно да подсигурим добър сън. Прави впечатление напоследък, че хората все повече обръщат внимание на съня. Похвално е, че все по-рядко идват пациенти, които от години не спят.

Нормално е човек от време на време да не може да спи и това не е индикация за търсене на лекарска помощ. Но, ако хората забележат, че имат затруднено заспиване, пробуждания и това състояние се задържи повече от 2-3 седмици, би трябвало да потърсят лекарска помощ. Защото, колкото по в начален етап се хванат разстройствата на съня, толкова по-добре отговарят на терапевтичното лечение. Нарушението на съня доста бързо се превръщат в хронични. Когато дойде пациент, който не спи от 5 години, който е изпил множество медикаменти по съвет на съсед, на аптекар, на друг специалист и не са оказали ефект, тогава терапията е много затруднена.

Искам да кажа нещо много важно, във връзка с полипрагмазията – изписване на много лекарства наведнъж/.

В България действително се въвеждат рестрикции по отношение закупуването на медикаменти, които са без лекарско предписание, електронни рецепти и др. Но самото неправилно лечение на нарушенията на съня, имаме такава болест в международната класификация на болестите – нарушения на съня, свързани с неправилна употреба на медикаменти за сън, е опасно. Прави впечатление, че пациентите пият в големи количества множество медикаменти, не само билкови, преди да стигнат до лекар. Правилното е да се направи консултация, да се прецени има ли нужда от медикамент или може да стане само с промяна на мерките за съня, които споменах. И ако има нужда от медикамент, да се избере правилният медикамент за сън. 

За съжаление, често ние пациентите сами си поставяме диагноза под влиянието на нещо прочетено в Интернет или пък под влиянието на определени реклами. Отиваме в аптеката и купуваме рекламирани продукти за безсъние.

Колко дълго време, ако не можем да се отървем от безсънието, трябва да потърсим лекарска помощ? 

Нарушение на съня, в рамките на 2-3 седмици, без конкретен повод, ако не отзвучи, е редно пациентът да направи консултация с лекар. Дали ще бъде предписана терапия, дали ще бъде назначено изследване, това вече се решава на самата консултация. Но е добре да се направи консултация, за да не стига до форми, при които хора с тежки нарушения в продължение на години са с влошено качество на живот. И пак казвам, възможността да им се помогне в тези случаи е доста затруднена и изисква време. 

Ковид пандемията повлия ли на качеството на съня ни? 

Да, Световната организация по медицина на съня излезе с понятието Ковидсомния, тоест, нарушение на съня, свързано с Ковид пандемията. Това са множество фактори – социалната изолация, която настъпи, много хора останаха да работят от вкъщи, обездвижването, по-ниската физическа активност, приемането на по-големи количества храна. Стимула да станеш сутринта, да спазваш някакъв режим, защото трябва да излезеш и да отидеш на работа е едно, друго е да си седиш вкъщи по домашни дрехи и да работиш. И именно нарушаването на този ритъм сън и бодърстване, доведе до множество проблеми със съня. Разбира се, и страховете от това дали ще се разболееш, дали ще преживееш Ковид, особено в началните периоди на пандемията. Това рефлектира върху нарушенията на съня. По време на ковид пандемията в нашата клиника правихме онлайн консултации и е факт, че имаше много пациенти без анамнеза за предходни нарушения на съня, които предвид цялата променена ситуация, имаха доста изразени оплаквания. 

Да пием ли чаша вино преди сън, за да заспим по-бързо, за да сме по-спокойни, какво ще ни препоръчате? 

Това също е начин. Червеното вино се препоръчва не само по отношение на съня, но и в кардиологичните практики. Разбира се, не бива да бъде система, но това, което прави червеното вино и въобще алкохолните напитки, свалят стреса и това за съжаление води до привикване.

Това, което мога да кажа,е, че човек трябва да има подготовка за сън, трябва да има определени ритуали, които да изпълнява. Спазвайки и хигиенните мерки за сън, за които говорихме няколко пъти, смятам, че той би трябвало да има качествен и здравословен сън, както и добро качество на живот.