Очакваната продължителност на живота в световен мащаб — средният брой години, които човек може да очаква да живее от момента на раждането си — е намаляла с 1,6 години в пика на пандемията COVID-19, показва ново проучване.
Очакваната продължителност на живота в световен мащаб се е увеличавала до началото на пандемията, като е скочила от 49 години през 1950 г. на повече от 73 години през 2019 г., сочи новото проучване, публикувано във вторник (12 март) в списание The Lancet.
Но между 2019 г. и 2021 г. тази историческа тенденция се е обърнала. Тази времева рамка обхваща първите две години от пандемията, в които смъртността достига своя връх.
„За възрастните хора по света пандемията COVID-19 е имала по-дълбоко въздействие от всяко събитие, наблюдавано през последния половин век, включително конфликти и природни бедствия“, казва в изявление водещият автор на проучването Остин Шумахер, действащ доцент по здравни метрични науки във Вашингтонския университет в Сиатъл.
През 2020 г. и 2021 г. общо приблизително 16 милиона души са починали или директно от COVID-19, или от верижните ефекти на глобалната пандемия, които включват забавяне на търсенето на здравна помощ. Този прекомерен брой смъртни случаи намали глобалната продължителност на живота от 73,4 години през 2019 г. до под 71,8 години през 2021 г., като ярките регионални различия не са отразени в тези глобални средни стойности.
Продължителност на живота до 2019 г.
Проучването представя актуализирани оценки на смъртността от изследването „Глобална тежест на заболяванията“ от 2021 г., което количествено определя глобалните здравни тенденции по места и във времето. В работата си изследователите са анализирали данни от 204 държави и територии. От тях само в 32 се наблюдава увеличение на продължителността на живота между 2019 и 2021 г. Сред тези държави са Австралия, Нова Зеландия, Япония, Исландия, Ирландия и Норвегия, които са страни с високи доходи.
„Очакваната продължителност на живота е намаляла в 84% от страните и териториите по време на тази пандемия, което показва опустошителното потенциално въздействие на новите патогени,“ каза Шумахер.
В Перу и Боливия се наблюдават едни от най-големите спадове в очакваната продължителност на живота във всички възрастови групи от 2019 до 2021 г., според изявлението. Освен това в Мексико Сити се наблюдава особено голям спад в сравнение с други населени места.
Когато изследователите разглеждат възрастовите групи поотделно, вместо да ги обединяват, те установяват, че южноафриканските провинции Квазулу-Натал и Лимпопо имат едни от най-високите нива на свръхсмъртност и най-големите спадове на очакваната продължителност на живота в света. Тези провинции имат сравнително младо население, чиито данни могат да изкривят общите средни стойности на продължителността на живота, така че разборът на данните по този начин може да помогне да се разкрие истинското въздействие на COVID-19 по-специално върху по-възрастните групи.
Отчитането на възрастовото разпределение на населението в дадено населено място разкрива и високи нива на свръхсмъртност в Йордания и Никарагуа, където преди това броят на смъртните случаи е бил прикриван чрез групиране на всички възрастови категории заедно, се посочва в изявлението.
Нова Зеландия, Барбадос и Антигуа и Барбуда, от друга страна, са имали едни от най-ниските коригирани спрямо възрастта нива на свръхсмъртност от пандемията, въпреки че средната продължителност на живота в двете карибски държави е намаляла между 2019 и 2021 г.
Ефектът от пандемията според пол и възраст
Според оценките на авторите на проучването пандемията е предизвикала скок на смъртността в световен мащаб сред всички хора над 15-годишна възраст, като между 2019 и 2021 г. смъртността при мъжете се е увеличила с 22%, а при жените – със 17%. Детската смъртност, от друга страна, е намаляла със 7% през същия период, като през 2021 г. смъртните случаи сред децата под 5-годишна възраст ще бъдат с половин милион по-малко в сравнение с 2019 г.
„Нашето проучване показва, че дори след като се направи равносметка на ужасната загуба на човешки живот, която светът преживя в резултат на пандемията, сме постигнали невероятен напредък за 72 години от 1950 г. насам, като детската смъртност продължава да намалява в световен мащаб,“ заяви в изявлението си съавторът Хмве Кю, доцент по здравни метрични науки във Вашингтонския университет.
Въпреки че тази глобална тенденция се запазва, в отделните региони продължават да съществуват сериозни различия в равнището на детската смъртност. Най-високите нива са регистрирани в Южна Азия и Субсахарска Африка, дори след коригиране на смъртността, свързана с продължаващата епидемия от СПИН в тези региони.
Източник: fakti.bg
