Екип от филиала на Висшето училище по икономика в Перм и от Пермската градска болница №4, Русия, създава невронна мрежа, която определя причината за исхемичния инсулт. Според Министерството на здравеопазването на Пермския район това е първият опит да бъде създадена подобна система, тъй като няма открита информация за аналогични проекти.
Защо е нужна невронната мрежа
Лекари и специалисти по информаационни технологии работят по създаването на невронната мрежа от две години. И тъй като не откриват подобни на тяхната разработки в други страни, то реално започват от нулата.
Голямата цел е да бъде открита причината, която води до исхемичен инсулт и да има ефективна профилактика, защото при всеки четвърти пациент този съдов инцидент се повтаря. Друг аргумент за учените да се заемат с подобна разработка е свързан с данните ,че процентът на повторните инсулти не намалява.
Това е знак, че липсва установена причина за острата патология, което от своя страна води до превенция и терапия, които очевидно не са ефективни.
Началникът на неврологичното отделение в Пермската градска болница №4 проф. Алексей Кулеш разяснява, че в 40% от случаите се извършват комплексни изследвания. Те включват компютърна томография, ЯМР, ултразвук на съдовете на шията, сърцето, артериите и вените на долните крайници, електрокадиография, ЕКГ холтер. И въпреки това няма ясен отговор затова каква е причината за инсулта.
„Това е причината невролозите да търсят активно инструменти, които ще им помогнат по време на хоспитализацията на болния да установят причината за настъпилия съдов инцидент“, коментира проф. Кулеш и споделя за още една трудност. Тя е, че до момента в света няма системен и признат от всички специалисти анализ, който прави съпоставка между формата на лезията (анормална структурна промяна на тъканта) и причината за инсулта.
„Така се роди идеята да създадем собствена база от изображения на лезиите при исхемичния инсулт и да направим опит с помощта на изкуствения интелект да ги обединим по сходни признаци“, казва проф. Алексей Кулеш.
Работата по разработката е разпределена между лекарите от отделението по неврология и компютърните специалисти. Под ръководството на проф. Алексей Кулеш медиците отговарят за клиничната и научна част, а специалистите от Пермския филиал на Висшето училище по икономика – за обучението и развитието на невронната мрежа.
Невронната мрежа
Както обясняват от Министерството на здравеопазването в Перм, първо е създаден прототип на бота. Най-важната част, разбира се, е свързана с обучението на изкуствения интелект. Невронната мрежа се обучава на изображения на лезии от инсулт с потвърдена причина за възникването. Лекари от различни клиники в Русия изпращат тези изображения в базата данни. До момента в нея са качени повече от 1000.
Натрупването ще продължи. А в резултат на него може да бъде направен сериозен анализ. В същото време изкуственият интелект има задачата за открие признаците. Работата на екипът е да извърши класификацията.
„Сега невронната мрежа натрупва базата с данни от изображенията. И дори на този ранен етап са видни закономерностите и моделите, а изкуственият интелект вече е в състояния да ни насочи с много голяма степен на точност за причината за инсулта“, обяснява проф. Кулеш.
Специалистът уточнява, че когато разполагат с информация от невронната мрежа по време на прегледа на пациент с исхемичен инсулт, диагнозата на лекарите ще бъде много по-точна и със сигурност в правилната посока.
„Болният ще бъде лекуван, рехабилитиран, но ще получи препоръки за предпазване от втори инсулт“, казва още проф. Кулеш.
По данни на здравните власти почти 40% от инсултите в Пермска област са с неизвестна етиология. В същото време благодарение на невронната мрежа екипът от Градската болница №4 успява да намали процентите до 31%.
Източник: framar.bg
